Виждате ли това прекрасно, усмихнато създание на картинката? Мда-а, това е Одри Тоту с нейното невероятно светнало лице, което само по себе си е способно да сгрее човек. Факт е, че всъщност не съм я гледала в други филми, но "Невероятната съдба на Амели Пулен" ми беше достатъчен. Тази роля... Не мога като чуя името на актрисата да не се сетя за това изумително момиче, Амели Пулен.
Един от най-слънчевите филми, които съм гледала, а защо не и най-слънчевия? За странностите в живота ни, за умението ни сами да преследваме щастието и удовлетворението си, пък било то и в костюм на Зоро през телефонните кабини... Въображението, собствената гледна точка. Човек не губи нищо, ако се опита да направи живота си интересен. И всъщност това е смисъла.
От този филм струи позитивна енергия, всеки път, когато преживея нещо тежко, се връщам към него. Той просто ме кара да се замислям за свободата и за пътищата, които избираме да вървим. Той ми дава вяра. Един човек ми беше казал, че е ужасно боза, понеже Амели била психарка. А тя просто е странна. Странните хора са хубави. Бихте ли предпочели да прекарате следобеда с костюмиран човек, който има тефтерче с график на дните си до по-следващия месец и който почти не се интересува какво пие в кафенето; човек, който говори съсредоточено и проточено по една проста тема като времето например? Или бихте предпочели момиче с черешки на ушите, което колекционира разни неща и знае факти, които няма как да чуете от друг; момиче, което винаги пие виенско кафе с много сметана и изяжда първо сметаната; момиче, което гледа хората през прозореца и ви разказва как според нея живеят тези непознати?
Това е един страшно сантиментален и лек филм, който те поглъща и после... Когато гледаш слънцето да се замислиш дали трябва да се мръщиш, или просто да се усмихнеш, заради самия шанс да го гледаш.
Кристалния човек: "Ma petite Amélie, vous n'avez pas des os en verre. Vous pouvez vous cogner à la vraie vie. Si vous laissez passer cette chance, alors avec le temps, c'est votre coeur qui va devenir aussi sec et cassant que mon squelette. Alors, allez-y, nom d'un chien!" (Амели, момичето ми, нямаш стъклени кости като мен, можеш да се противопоставиш на живота. Ако пропуснеш тази възможност, тогава, докато времето отлита, сърцето ти ще стане, толкова сухо и чупливо, като костите ми. Така че, давай за бога!)
*
Амели: Ти никога няма да си зеленчук, защото дори и артишока има сърце.
Веселата френска музика, невероятната игра и оригинален сценарий... Наистина нямам какво да кажа. "Невероятната съдба на Амели Пулен" е прекрасен филм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар